Синдромът на хюбриса или защо психичните заболявания на политиците са важни

Често чуваме онова цинично заключение, че имаме такива политици, каквито заслужаваме и този скептичен възглед като рефлекс ни препраща да мислим за недостатъците на политическата система като цяло, а не за психичното заболяване или нетипичното поведение, на един или друг политически лидер, овластен да взима решения.
Публичното обсъждане на болестите на политическите лидери е открито, когато става въпрос за физически заболявания (информирани сме за операцията на менискуса на Бойко Борисов, битката с рака на Йорданка Фандъкова, хернията на Румен Петков и др.) и с голяма потайност, когато има психически заболявания. Защото съществува несъответствие в онова, което медиите и обществото наричат психическо заболяване и онова, което медицината диагностицира като такова. Обикновено когато смятаме, че Волен Сидеров е луд или Николай Бареков е мегаломан, това не се приема от медицината като страдащи от психическо заболяване. Психопатичното поведение за психиатрите е ограничено до конкретно личностово разстройство, а мегаломанията - до мания за величие.
Забелязва се обаче, че нещо се случва с психическата стабилност на някой хора, които са на власт или както Бърнард Ръсел нарича това състояние „опиянение от властта“. Властта е мощен наркотик и не всеки има достатъчно силен характер да може да му противостои. Вместо това наблюдаваме злонравна упоритост в прилагането на непродуктивни политики от овластени, които твърдоглаво пренебрегват или отхвърлят всякакви рационални и обратни доводи, както и отказват да погледнат назад към опита. За нарцистичната склонност на политическите лидери да упражняват властта с прекомерна увереност в собствената преценка и с презрение към критиките, не съществува промяна на посоката, защото това означава да признаеш, че си сгрешил.
Вероятно хората очакват лидерите да проявяват повече енергия, да бъдат самоуверени и изпълнени със самочувствие, за да им се възхищават на онова, което вършат – накратко, да се държат така, както един професионалист би могъл да ги нарече маниаци. Докато тези лидери са на арената, обществото не иска да му казват, че са психично нестабилни, но когато изгубят обществена подкрепа или им се отнеме властта, хората са готови да изразят несъгласието си с поведението на тези лидери и да го описват като психическо разстройство. Това става, когато един политически лидер се държи по начин, по който обществеността не одобрява и го тълкува като резултат от промяна в психическото му състояние, когато „изгуби мярката“, поведението му е „извън контрол“ или е просто „откачен“.
Терминът „мегаломания“ може и да не се използва в медицината, но поставя в риск вземането на адекватни политически решения, а по-развитата й форма е още по-опасна и се нарича „хюбрис“.
„Хюбрисът“ не е медицински термин. Основното му значение, което идва от Древна Гърция, е описание на определено действие, когато овластения с арогантна гордост и самочувствие се отнася нагло и пренебрежително с другите. Това поведение е сериозно заклеймявано в Древна Гърция. Във „Федър“ Платон разглежда тази „власт на желанието“ като нещо нерационално и определя предразположението към хюбрис така: „Но когато желанието ни влече нерационално към удоволствия и ни управлява отвътре, тази власт се нарича крайност (хюбрис)." В своята „Риторика“ Аристотел твърди, че удоволствието, което човек търси в акта на хюбрис, е желанието да се представи като по-висшестоящ. „Затова младите и богатите са склонни да обиждат (да проявяват хюбрис), защото смятат, че така проявяват превъзходство.“
Темата за хюбриса е привличала драматургията повече от философията, защото дава възможност да се изследва човешкия характер в рамките на силно драматично действие. Героят печели слава и шумно одобрение, постигайки успех. В последствие той се главозамайва, започва да се отнася с презрение и надменност към обикновените простосмъртни и развива такова самочувствие по отношение на възможностите си, че започва да си мисли, че може всичко. Твърде високото му самочувствие го кара да изкривява заобикалящата го действителност и да греши. Идва моментът, в който среща своята Немезида, която го унищожава. Немезида е богиня на възмездието и в гръцката драма боговете готвят възмездие за виновника, защото хюбристичния акт се разглежда като действие, с което се предизвиква действителността, сътворена от тях. Героят, извършващ хюбристичен акт, прекрачва рамките на човешкото, въобразявайки си, че има власт, подобна на тази на боговете. Това не се харесва на боговете и те го унищожават. Поуката е, че не трябва да се допуска властта и успехът да ни главозамаят.
Списъкът на поведенческите симптоми, които могат да отприщят синдрома на хюбриса в политическия лидер, принадлежи на Дейвид Оуен, министър в правителството на Маргарет Тачър и психиатър по професия, който задълбочено анализира проблема в „Болестите във властта“ и изглежда така:
1. Нарцистична склонност да се гледа на света предимно като на арена, където да може да се упражнява властта и да се търси слава.
2. Нагласа да се предприемат действия, които ще представят овластения в добра светлина и ще подобрят имиджа му.
3. Твърде голямо внимание към собствения му имидж и представяне.
4. Месиански маниер на представяне на онова, с което се занимава и склонност към екзалтация.
5. Отъждествяване на държавата до такава степен със себе си, че се разглеждат своите и нейните интереси като идентични.
6. Склонност да говорят за себе си в трето лице или да използват царственото „ние“.
7. Прекомерна увереност в собствената преценка и презрение към критиката на другите.
8. Прекомерна самоувереност, граничеща с чувство за всемогъщество по отношение на онова, което биха могли да направят.
9. Вяра, че вместо да се отчитат пред земния съд на колегите си или пред общественото мнение, истинският съд, пред който отговарят е много по-висш – на историята или на Господа.
10. Непоклатима вяра, че този съд ще ги оправдае.
11. Безпокойство и импулсивност. Безразсъдност.
12. Загуба на връзка с действителността, често свързана с изолация.
13. Склонност да позволяват на „широките си възгледи“, особено на убедеността в моралната правота на предлагания от тях курс на действие, да отхвърлят необходимостта от разглеждане на други аспекти на въпроса като практичност, разходи и възможност за нежелан изход.
14. Произтичащата от това некомпетентност да се следва определена политика. Нещата тръгват в погрешна посока, защото прекомерната самоувереност подтиква лидера да не се тревожи за дреболиите в политиката.

Всеки би могъл да направи асоциация с вредно хюбристично поведение на действащи политически лидери от българската действителност и инстинктивно да осъди тази лудост като вредна. Демократичната система на избора на лидери и количеството информация за истинския характер на политиците дават възможност на здравомислещите хора да накажат хюбристичната некомпетентност. Медиите имат важна роля за това, но доколко обективни са те всъщност, всеки има право да бъде резервиран към тяхната информираност.
Върху значимостта на характера на лидерите подробно пише един от последователите на Юнг, аналитика Джеймс Хилман. В книгата си „Силата на характера“ Хилман пише: „Ограничителният ефект на вътрешния облик на личността предотвратява тази инфлация, това нарушаване на границите на хюбриса, който класическия свят е считал за най-лошата човешка грешка. Така характерът действа като насочваща сила.“
Какви са лидерите, за които съществува вероятност да избегнат синдрома на хюбриса?
Те се стараят да запазят личната си скромност, докато са на власт, придържат се максимално към предишния си начин на живот, избягват привилегиите на властта. Диалогични са, дори и това да не променя мнението им, грешат в преценките си, но не от презрение към възгледите на другите, зачитат правилата и институционалните проверки без да правят опит да ги заобиколят.

Използван източник: Дейвид Оуен, „Болестите във властта“

Илюстрация: Ивайло Нинов - карикатурист

Можете да оставите коментар по-долу или да ми пишете на email: office@govoriminati.com.

*Цитирането на автора, блога и активен линк към него са задължителни.

4 Responses

  1. Рибките са жестоки 🙂 как са се наточили на Бойко само 🙂

    • Елисавета Мичева

      Ками, Ивайло Нинов ги рисува такива, карикатуристът на в.Стършел и автор на илюстрацията на Говори ми на “Ти” 🙂

  2. Право в десетката!!

    • Елисавета Мичева

      Molestro, благодаря!

Напиши коментар